Клиентът иска доказателства към отговорите в списъка със въпроси

Доказателството съответства на вида отговор

Това, което предоставляте, зависи от това, което точно се пита: фактическо съобщение, политически избор или доказуема мярка. За въпроси относно самоличност и обхват — уставното наименование, регистрационния номер или броя на служителите — доказателството е просто: извлечение от Търговския регистър е достатъчно, тъй като тези данни са законно регистрирани там. За въпрос за ISO 27001 е различно: често се пита не за цялата система за управление, а само за самия сертификат или за декларация кои мерки от Приложение A са внедрени. При въпроси относно NIS2 по отношение на член 21, параграф 2, доказателството обикновено е описание за всяка мярка — например как е организирана справката с инциденти или контролът на достъпа — не отделен сертификат, тъй като NIS2 сам по себе си няма схема за сертификация.

При въпросите на държавния сектор, които идват от VSME базовия модул или от CSRD, "доказателството" обикновено не е отделен документ, а основното изчисление или източникът на цифра: договорът за електроенергия зад цифра на потреблението, списъкът на доставчиците зад изявление от верига. Ако нямате поискваното доказателство, най-честния отговор е да поставите отговора на "не" или "неприложимо" вместо да предоставяте документ, който не отговаря на това, което се пита — системата затова никога не предлага "да" без източник в досието.

Откъде идва доказателственото бремето за всеки въпрос

Кое доказателство е логично, следва от произхода на въпроса: Закон за търговския регистър 2007 за основните данни, EFRAG VSME и Директива (EU) 2022/2464 за цифри на устойчивост, ISO/IEC 27001 Приложение A за мерки за информационна безопасност, и член 21, параграф 2 на Директива (EU) 2022/2555 за десетте NIS2 мерки. Всеки източник определя собствения вид доказателство; няма всеобхватна норма, която да казва какво е "адекватно доказателство" за всички въпросници заедно.