въпросникът пита какъв антивирус или защита на крайни точки използваме

Endpoint protection попада под киберхигиена, а не под управление на уязвимостите

Въпросът относно използвания вирусен скенер или endpoint protection е подвъпрос под по-широката мярка киберхигиена и обучение по безопасност от член 21, параграф 2 на NIS2. Отговорът зависи единствено от това какво действително се използва: ако на работните станции и сървърите работи активно решение за endpoint protection, отговорът е "да" със името на доставчика. Без такова решение или само с вградения Windows Defender без централизирано управление, отговорът е по-нюансиран — има базова защита, но няма централизиран преглед или докладване.

Много клиенти не питат това, за да узнаят марката, а за да проверят дали има централизирано управление: могат ли инфекциите да бъдат открити и изолирани, и има ли видимост на статуса на всички endpoints. Това също засяга процеса за идентифициране и отстраняване на уязвимостите, тъй като endpoint protection често е първият слой, който сигнализира за уязвимост преди да бъде използвана. Всеки, който отговори "да" тук без централизирано управлявано решение, трябва да може да го обоснове с това, което действително съществува: автономната антивирусна защита на всяка машина не е лъжа, но също не е пълноценен отговор на това, което обикновено се има предвид.

Къде това попада в десетте мерки и в ISO 27001

Член 21, параграф 2 на NIS2 назовава киберхигиена и обучение по безопасност като една от десетте мерки, без да споменава буквално endpoint protection — това е прилагане на тази мярка, както и на по-широките основни практики, които попадат под обучение по киберхигиена . В ISO/IEC 27001 Приложение A защитата от вредоносен софтуер е отделна мярка за управление, независима от мярката за обучение. Клиент, който използва ISO 27001 като референтна рамка, може да очаква следователно по-точен отговор, отколкото клиент, който използва само десетте мерки от Закона за киберсигурност като контролен списък.