банката иска да знае кои са нашите най-големи доставчици, как попълвам това

Концентрационен риск при доставчиците, а не самите договори

Банката обикновено не задава този въпрос от любопитство относно вашето преимущество при закупуване, а за да оцени концентрационния риск: как зависи вашата компания от един или няколко доставчици и какво се случва с вашата преемственост, ако те отпаднат. Това съответства на проверката на клиентите, която банките трябва да провеждат задължително. Обичайно поискваният отговор е глобално описание: име или вид доставчик, страна и каква част от вашите покупки идват оттам. Редко банката желае пълен списък на доставчиците с договорни условия — за повечето въпросници това е повече детайл, отколкото оправдано от целта.

Ако нямате този преглед подготвен, обикновено е достатъчна преценка по главни линии: "три доставчици заедно около 60% от закупуванията, предимно в Германия и Холандия" дава на банката необходимото, без да поделяте чувствителни за вашата компания договорни детайли. Същият въпрос се появява с други формулировки при средния срок на плащане на доставчиците — банките често комбинират зависимостта и поведението при плащане в един риск образ. Внимание: това е различен въпрос от този относно крайния бенефициент на вашата собствена компания, където при съмнение можете да разгледате как попълвате UBO въпроса на банката — доставчиците и UBO обекти се бъркат понякога в портали, защото са в един раздел "рискове в веригата".

От какво произтича това: проверка на клиентите и годишния отчет

Основата е проверката на клиентите от Закона за противодействие на отмиване на пари и финансиране на тероризма: банката трябва да оцени рисковете на търговския отношения и концентрацията на доставчици е част от това. Доколкото концентрацията на доставчици вече е фиксирана някъде, обикновено се съдържа имплицитно в обяснението към годишния отчет — затова някои портали поставят това веднага след въпроса за или са ли годишните отчети депозирани съществува. Отделна законна задължение за публикуване на самите имена на доставчици не съществува; това е чисто оценка на риска от страна на банката, а не задължение от Търговския регистър.