банката иска да знае дали правим сделки с висок риск сектори, какво попада под това

Високият риск се отнася до клиента, а не само до отрасъла

Банката задава този въпрос, защото изследването на клиентите съгласно Закона за предотвратяване на отмиване на пари и финансиране на тероризма се основава на риск: колкото по-висок е рискът, толкова по-задълбочено е изследването. "Рискови сектор" не е фиксиран списък с SBI кодове, а сума от фактори: видът на продуктите или услугите, страните, с които се търгува, платежните потоци и сложността на структурата на собственост. Секторите, които често се считат за повишен риск, включват търговия с висока концентрация на готівка, скъпоценни метали и камъни, операции с недвижимо имущество, криптоуслуги, оръжия и стоки с двойна употреба, и търговия със страни, които фигурират в списък на санкционирани или високорискови страни. Предприятие, което е активно в тази сфера, автоматично не отпада — банката само иска да може по-добре да обоснове защо рискът е управляем.

На практика обикновено попълвате дали имате продукти, услуги или контрагенти, които попадат в такава категория, и ако да: какви мерки предприемате сами, за да ограничите този риск. Често след това следва въпрос към произходът на средствата на предприятието,, защото сектор и паричен поток са свързани в банковото изследване. Ако нямате никое от упоменатите дейности, тогава "не" е тук фактически правилният отговор — не нещо, около което да се формулирате предпазливо.

Откъде произтича това: проверката на клиентите по Wwft

Задължението за този тип въпрос произтича от изследването на клиентите, което Законът за предотвратяване на отмиване на пари налага на банките: институциите трябва да познават рисковете на своите клиенти и където е необходимо, да провеждат подсилено изследване, което на практика се превежда в въпросници за сектор, продукти и контрагенти. Това изследване засяга и структурата на собственост; оттам и че въпросите относно високорискови дейности на практика често стоят в един и същи въпросник като въпроса кои са крайните полезни собственици на предприятието. Не съществува законодателен, изчерпателен списък на "рисковите сектори" — банките попълват това сами въз основа на своята собствена политика относно риска, основана на систематиката на Закона за предотвратяване на отмиване на пари.