трябва ли да уведомя с кои страни вея сделки

Риск на страни е стандартна част от изследването на клиентите

Да, на практика банката пита с кои страни работите и това е допустимо. Това попада под изследването на клиентите на Закона за предотвратяване на перането на пари и финансирането на тероризма (Wwft). Банката трябва да преценява рисковете, а страните с повишен риск от пране на пари или финансиране на тероризма са постоянен критерий в това. Често въпросникът не пита за всяка страна поотделно, а за страните извън ЕС/ЕИП, или конкретно за страни, които фигурират на списък с рисък. Прочетете въпроса буквално: "чуждестранни клиенти" на практика може да означава "клиенти извън ЕС" или "клиенти в страни с висок риск", и това прави голяма разлика в това, което трябва да посочите.

Конкретното, което представяте, зависи от това как е формулиран въпросът: списък на страни, процент на приходите по региони, или само потвърждение, че няма дейност със страни на списък със санкции или риск. Последното се отнася и до въпроса или дали предприятието или някой от нейните управители е в санкционен списък, защото рисковете по страни и рисковете свързани със санкции често се споменават заедно от банките, но те са два различни теста. Ако нямаш готин преглед на страната на клиентите си, разумен подход е да работиш на базата на твоите данни за фактуриране или CRM и да го посочиш отделно, когато банката поиска посочване на източник.

Правна основа: клиентско проучване по Wwft, а не Търговския регистър

Задължението да се докладват страни на деловните отношения не произтича от Handelsregisterwet 2007 — той само определя кой е предприятието и кой е свързан с него, вижте също кои са крайните полезни собственици на предприятието — но произтича от проверката на клиентите, която институции като банки трябва да провеждат съгласно Wwft. Този закон задължава самата банка да оцени рисковете, а рискът по страни е признат фактор при това; предприятието предоставя данните, които банката нуждае, за да може да направи тази оценка.